Когато ми предложиха да взема по мейла интервю с Asian Dub Foundation, бях супер-ултра хепи. Работих много над въпросите, за да избягам от клишето “Какви са бъдещите ви планове?”, и затова се разочаровах, че интервюто излиза с променени въпроси, пълнеж и без моето име отдолу. 

И за да не отидат усилията ми съвсем на вятъра, като добро момиче си преведох въпросите и си измислих отговори на тях. Ти пък погледни оригиналното интервю и ми кажи кое от двете е по-яко.

–    Какво ново около вас напоследък?
–    Издадохме албум, пообикаляхме по турнета – пак бяхме в Япония, японците са wicked! Между концертите ходиме на море в Ахтопол, българската цаца е номер едно.

–    Японските фенове по-готини ли са от българските?
–    По-ниски са. Японската ракия обаче е по-готина от българската. Чухме добри неща за Бургас 63 все пак, затова се навихме да свирим в Бургас.

–    Радвате ли се, че ще свирите на плажа – в Лондон, чуваме, времето било скапано.
–    По принцип предпочитаме в Ахтопол, но и Бургас е ок.

–    Сега сте на турне в Европа, кое е любимото ви място, на което сте свирили?
–    Мароко и Япония.

–    Май нищо не разбирате от география, а?
–    Нищичко.

–    Това не е първият ви концерт в България, какво си спомняте от предишния?
–    Беше отдавна, оттогава сме изпушили толкова трева, че нищо не помним.

–    Ако музиката на дадена трана достигне мъртва точка и вие трябваше да го спасите, какво щяхте да направите?
–    Ами това е трудна задача, сигурно ще трябват драстични мерки. Аз бих пуснал много момичета, които да носят оскъдни дрехи с животински щампи. Ще пеят прости, но запомнящи се песни и най-вече ще танцуват на пилон.

–    Ние си имаме такава музика, викаме й чалга.
–    Е, значи няма опасност за българския музикален пазар – нещата явно се развиват добре.

–    Като говорим за спасяване на неща, какво друго според вас има нужда от спасяване? Озоновият слой, застрашени животни, Парис Хилтън?
–    Ами да, Парис със сигурност бихме я спасили. По няколко пъти. Вероятно и тази нейната приятелка бихме спасили, как й беше името?

–    Никол Ричи.
–    Да, Никол. Ела да те спасим.

–    Музиката може ли да спаси света?
–    Не знаем, питайте Парис. Ние правим музика предимно за пари и за да ядосваме политиците.

–    Освен вбесяването на политиците, какво друго ви вдъхновява?
–    Японците и новото Nintendo Wii. Понякога по цели седмици се вдъхновяваме от Нинтендото, докато играем разни перверзни японски игри.

–    Имате си група във Фейсбук, членове ли сте на групата? Бих проверила и сама, но ме мързеше да преглеждам хилядите фенове.
–    Да, учудващо, но хората харесват и нас, и Фейсбук. Иди че разбери.

–    Какво мислите за интернет пиратството? Кофти ли ви е цялата ви дискография да я има за свободно сваляне по торентите?
–    Определено е кофти, да. Онзи ден дръпнахме от Пайрът Бей един филм по темата, това пиратство много прецаква нас, истинските творци. Музиката на ADF трябва да се свали от торентите, честно.

–    Обещаваме да не дърпаме новия ви албум. Ще си купим едно копие и после ще си го презаписваме на дискове.
–    Умно.

–    Благодарим ви за това интервю, то значи много за читателите на Програмата.
–    И ние ви благодарим. Кога ще си получим хонорара?

ADF ще свирят на фестивала The Spirit of Bourgas по-следващата седмица, докато аз си пека дупето на плажа в Испания.