Винаги съм казвала, че българската реклама не струва. Струва ми се, че малкото попадения в нея са или адаптирани чужди реклами, или са правени от чужди екипи, или са се получили съвсем случайно.И всичко това започва още от университета – в БГ реално няма кой да ни научи на реклама. Ето тук има пример за работата на студент, комуто преподава едно от “светилата” на родната рекламна индустрия, Христо Кафтанджиев. Няма да коментирам самите реклами, защото студентката ми се пада нещо като дружка, а и – сигурна съм – всеки от вас може да си направи изводите. Колегите на тази ми дружка са аплодирали бурно работата, а преподавателят я е взел, за да я показва на конференция – т.е. оценена е високо.

Много е тъжно, че тези студенти по ПР още в първи курс са научени, че рекламата и връзките с обществеността нямат нищо общо и че няма значение дали владееш дадена теория, стига да си наясно как става практиката (не, дори и да искам не мога да обясня последното, просто цитирам). Още по-тъжно е, че ако остана да работя в БГ, след няколко години ще трябва да деля пазара на работна ръка с точно тези хора.

Добрата новина е, че с този пример вярата ми в НБУ до известна степен се върна; не се притеснявай, временно е и ще ми мине още във вторник.