В сесия съм и този семестър за първи път здраво съм го закъсала, затова накратко. 

Преди 3 дни феноменално тъп служител на компанията, в която работя, качва във Фейсбук 2 мейла от клиенти, като така нарушава нашата privacy policy и куп вътрешно-фирмени правила. Голяма група колеги, също толкова смъртоносно тъпи, се изреждат да оставят коментари  и да се забавляват, вместо да му кажат, че така не бива. На следващият ден осъмнахме с един колега по-малко и с ограничен интернет, и сега съм трайно изолирана от света.

Днес сутринта Шаро ми отхапа част от пръста, след което успя да си заклещи лапата в решетката на новата си клетка. И двете ситуации бяха доста болезнени, а аз стискам палци и се моля дребният нещастник да няма сериозна травма, защото не мога да мина през цялата ветеринарна драма отново.  

Шаро, обичам те, но кълна се – някой ден ще те убия или ще те подаря.

Столичните таксита трябва да ми връчат грамота за основен техен спонсор. Зарекох се да използвам ужасяващия градски транспорт колкото мога по-често, иначе ме грози фалит. 

Цял ден се мъча да намеря скорошното слайдшоу с портретите на хората от кабинета на Обама в Ню Йорк Таймс. Попадна ми преди няколко дни, пропуснах да запазя линка и сега – ядец. Най-искрено те моля ако имаш линк, да го споделиш.