Кликни върху картинката, за да я видиш в оригинален размер

Още една от любимите ми обяви за работа: търси се “личен асистент – реклама” (личен асистент на кого?). Изискванията и описанието са следните:

Осъществява контакти с потенциални клиенти
Комуникативност
Представителност
Възможност за командировки
CV
Актуална снимка
документите не се разглеждат
На одобрените кандидати,се посочва дата за интервю.
Моля посочвайте позицията по която кандидатствате.
Благодаря Ви,за проявения интерес

Така-а-а. Явно е нужен човек, който е представителен и комуникативен и има възможност да ходи в командировки. Добре е да прати CV и актуална снимка, но документи няма да се разглеждат – значи потенциалният кандидат трябва да има афинитет към извършване на абсолютно безмислени дейности като например да подготви и изпрати автобиография, която няма да се разгледа. Потенциалният работодател ще погледне към папката с получените автобиографии, ще хвърли боб и посредством това ще реши кого да извика на интервю; междувременно ще напише тук-так няколко запетаи за разкош (съгласи се, запетаите са много готини!). На тези, които не е повикал на интервю, благодари за проявения интерес – със запетая, за по-готино. На този, когото наеме, ще плаща между 300 и 1000 лева на месец. Как да устоиш!

За толкова време би трябвало да съм свикнала с подобни безумия, но не – такива обяви все още ме оствят озадачена. Да напишеш характеристика на дадена длъжност не е детска игра, но не е и непосилно трудно; да усвоиш правилата на българската пунктуация явно е много по-сложно, отколкото изглежда. Това, което наистина ме вълнува, всъщност е следното: има ли хора, които биха кандидатствали за работа по подобна обява без да се осъмнят в “качеството” на една такава работа? За каква работна среда говори една такава обява? Какво би накарало някого да работи за работодател, който не е готов да отдели 20 минути от времето си, за да напише привлекателна обява за свободната си позиция? Допускам, че има много възможни отговори на тези въпроси – самата аз се опитах да им отговоря максимално обективно, абстрахирайки се от собствения си мироглед – и въпреки това не успях. Ти какво мислиш?