Къде ми отиде времето, чудя се докато осъзнавам, че този блог съществува от точно 10 години. Започнах го на 20 не от скука или за слава, а защото светът искрено ме удивляваше и исках да споделям малките си открития с останалите загубени (или намерени) души в интернет.

Малко по-късно се преместих да живея в Холандия и този блог заедно с още един такъв в blogspot беше своеобразен дневник на живота ми там – начин семейството и приятелите ми да с в крак с всяка малка подробност от ежедневиетo ми, за да си останем близки.

Когато се върнах от Холандия, блогът беше мястото, където да изсипвам меланхолията и мъката по пребиваването ми там, за да не ме задушат.

Оттам нататък блогът се превърна в манджа с грозде. Такъв е и до ден днешен.

Минах през много дизайнерски решения, платформи, теми и рубрики. Документирах порасването си публично. Няколко пъти си блогването помогна пряко или косвено на кариерния ми път, веднъж му навреди. Не знам дали научих нещо специално заради блога, но научих много в тези последни 10 години. По трасето събрах няколко верни фена – благодаря ви от сърце, задето търпите графоманията ми.

10 години. Връзката с блога ми май е най-устойчивата връзка в целия ми живот. За следващите 10 си пожелавам повече връзки с хора и по-малко със сайтове.