Когато с Роко се заговорим и се роди някоя нова идея, обикновено минаваме в мислителски режим и изпипваме идеята до последния детайл. После решаваме да направим блог, посветен на идеята, метафорично захвърляме и идеята, и блога в някое чекмедже и ги оставяме да отлежават за вечни времена.

Днес, в ранния следобед, с Роко си направихме среща в кухнята. Разменихме думи за нещата от живота, обсъдихме темата за вечното щастие и редуцирахме броя дни в месеца, когато ни се полага да сме щастливи, до 10 (защото прекалено хубаво не е на хубаво, а и по други причини). След това отново решихме да направим блог – за вечното щастие, разбира се.

– Всъщност най-добре ще е да направим блог с идеи за блогове. – каза Роко малко преди края на импровизираната ни домашна оперативка.

– Добре ще е. – съгласих се аз и се върнах в кабинета, за да работя. Блогът с идеи за блогове остана в чекмеджето с ножовете.