– Изглеждаш тъжна. – отбеляза Роко, докато чакахме огромните си кафета със сметана, карамел и парчета бисквити в тях.

– Малко съм тъжна, наистина. Тими вече не иска да бъдем приятелки и не знам какво да направя.

– Тегли й една майна и си намери други приятели – макар че не знам за какво са ти, щом имаш мен.

– Не е хубаво така да се горят мостове, Роко.

– Това пък що за глупост е! – възмути се тя. – Повечето такива мостове трябва да бъдат изгаряни, взривявани и заливани с киселина!

– Тими и с теб не иска да бъде вече приятелка, а?

Роко вдигна рамене и прегърна кафето, което можеше щеше да й докара диабет, захарна кома и инфаркт на миокарда едновременно. Явно и двете бяхме приключили с Тими и ни беше тъжно.

В генералната схема на нещата обаче Роко беше напълно права за мостовете.