Последните дни са странни. Неочаквани пристъпи на съвест разколебават здравия ми, еманципиран свят. Говорим за красотата, критериите, фригокалории, безсмъртието, лудостта, говорим за работа, за храна, за видео игри, пътувания, философия, за сватби, концептуализъм, архитектура, за мен.

Кара ме да се слушам. Да се съмнявам. Да ровя. Да наблюдавам. Да задълбавам в собствената си лудост, без оглед на чуждата.

И тая съвест, тая съвест… Мамка му.

“Тинтява 6″ като мантра в ушите ми. Не ми я спирай, само тя ме държи тук и сега.

[audio:Wickeda_Tintiava_6.mp3]