Ами… взехме, че се справихме. В рамките на няколко часа успяхме да напазаруваме, да боядисаме яйцата, да направим пролетно почистване (или по-скоро пролетно да пуснем прахосмукачка) и да декорираме. Остана време дори скромно да се полюбуваме на великденската си кошница, да пушим по цигара (по-скоро аз, отколкото сестра ми) и да въздъхнем удовлетворено.

Утре ще посрещнем първия си собствен Великден, т.е. такъв, на който ние сме домакини. Менюто изглежда обещаващо и стига да не омажем нещо, всичко би трябвало да се получи лежерно-семейно, точно както подобава на празника. Стискай ни палци и не се сърди, ако не си поканен – тесен семеен кръг, нали.

*С яйца бе, ти какво си помисли!