В началото на годината си смених работата и все още се адаптирам, свиквам с новите парадигми и страдам за прекрасните си колеги от предишната ми работа. Не че новите не са готини, напротив – просто не ги познавам още толкова добре, че да ги обичам колкото обичах Хепи Корнъра. Силно се надявам, че с времето и това ще стане.

Та поради тоя адаптационен процес не ми остава време да организирам кашата в главата си и да попиша тук – а това е важно, защото нещата, които не казвам/пиша, остават в ума ми в категория unresolved и по-късно се връщат, за да ме тормозят.

Едно от тия неща е бърз тест, според който се оказа, че речниковият ми запас на английски включва около 22,000 думи. Според обясненията на теста, това е впечатляващ резултат за човек, израснал и опериращ в друга езикова среда (умишлено не боравя тук с понятия като майчин и не-майчин език, защото при мен е малко по-сложно).

Въпреки това обаче червеят на съмнението и прекомерната ми автокритичност ме накараха да проверя колко думи има в английския въобще. Приблизително 170,000. С други думи, работя едва с около 12% от езика, което е безкрайно депресиращо. В ежедневния ми живот има 88% пропуснати възможности за ефективна комуникация.

Любопитно би било да се направи такъв тест за българския – хем за да разбера колко е голям българският ми речник, хем за да видя с кой от двата езика боравя по-добре.