Случи ми се днес нещо прекрасно, толкова готино, че почти скачах в локвите в Борисовата на път за вкъщи и пеех “I’m singing in the rain” по телефона (не мога да ти кажа какво е, но се радвай за мен). В такива дни нищо не ме дразни и не прецаква чувството ми за естетика, а гледки като долната ме карат единствено да се усмихна и да ги снимам.
Къщата, която се намира на Орлов Мост, в действителност никак не е лоша, бих я нарекла дори симпатична. Розовите комини обаче са… ами… розови.
Втората снимка е нещо като bonus track – околната среда се хвана в ръце и си напасна цветовете.
И после пак ще ми кажат “е па стига само бело”…
Тая композиция само мен ли ме кара да огляднавам?
Ще ти кажат, ами – рекламната индустрия е безсрамна.
Иначе е готино колко много комини има къщата – никак не е голяма, но явно всяка стая си има собствен комин. През зимата вътре сигурно е много топло 😀
много скъпо белото…
…а представи си ги как едновременно бълват черен пушек в облъчен ден… как бълват бял пушек в светъл снежен ден… със задрямала котка между тях в слънчев ден…
Композицията няма равна. Иначе сигурно са толкова много за икономия на керемиди 😀
пп: С тая рубрика ще си изкривиш врата 🙂
ОблАчен, Радо – от облак. А за дните – не прочете ли, че е на Орлов мост къщата? Там каквото и да бълват тия комини, отгоре все е смог.
Пък за врата – да не предлагаш масаж случайно? 😉
Че аз като не знам как се пише облачен дали ще знам как се пише облак? Добре ли прикрих колко се срамувам? 😐