Според еврейското разбиране, изглежда, когато спим душата се отделя от тялото и отива в небесата, за да се пречисти и да е готова за ново начало след събуждането (това е много свободното тълкуване на малкото, което прочетох по темата). Ключовият момент е тук връщането в тялото, което според Талмуда е в състояние на 1/60 смърт по време на съня.

Измерение, в което това действително се случва, е като че ли най-големият ми страх – някой ден ще й писне на душата ми от това тяло и от тази реалност, и няма да се върне напълно, ще остане с единият крак навън…

Може, разбира се, да не се върне въобще и сънят да бъде умножен по 60 за тялото – и това също ме кара да се страхувам, защото макар да разбирам умирането на физиологично ниво, не разбирам умирането като цяло и отказвам да го приема.

И макар да не вярвам в съществуването на Бог такъв, какъвто повечето религии се опитват да го представят, прегръщам идеята да започваш деня си с благодарност за завръщането на душата:

I gratefully thank You, О living and eternal King,

for You have mercifully returned my soul within me.

Abundant is Your faithfulness.