Неотдавна говорех с приятелка за работата й, и тя каза нещо, което ме изненада:

Нещата се развиват толкова зле, че се замислям вече да ходя в чужбина.

На пръв поглед – нищо толкова фрапиращо, но работата на приятелката ми е добре платена и като цяло доста ок, не само за България. На момента и аз не обърнах особено внимание, но по-късно се замислих за това какво би накарало мен да помисля такова нещо. Няма да е самата работа, не – ако фирмата или работата не ми харесва, просто бих ги сменила тук, в БГ – както и направих преди няколко месеца. Зарязах едната работа, намерих си нова, взех си два месеца почивка между двете и ей ме на – нов човек. Не съвсем обаче.

Такава промяна винаги е шанс да започнеш на чисто. Да си промениш навиците. Да се представиш като различен човек. Да направиш ново първо впечатление за себе си. На теория.

На практика връщането към старите навици е твърде лесно – и аз се подхлъзнах много лесно по тая плоскост. Уж ми е ново всичко, а хранителните ми навици, навиците ми за сън, тези в домакинството – същите. Промяната е толкова малка, че не се отразява на качеството ми на живот.

Ето в момента например: събота сутрин е (една от малките промени – в събота вече не спя винаги до обяд), а аз блогвам и смятам после да изчистя, да напазарувам, и да свърша малко работа за следващата седмица, за да не изоставам от графика със задачите си. Вместо това, идеалната събота в главата ми предполага да се обадя на приятели и да правим заедно някакви различни неща – да идем в парка, за да правим снимки; да караме кънки; да гледаме филм в новото кино до нас; да прекараме няколко часа в упадъчен български музей… Вместо това, след малко ще се метна на прахосмукачката и после ще работя.

В тоя смисъл, местенето в чужбина дава много свобода да се промениш и наистина да започнеш от нулата, животът ти да се дели на преди и след летището. Нова среда, нови порядки, нов език – всичко е ново, натиска те да бъдеш нов и ти. Пък аз май имам нужда от такава генерална промяна.

Ще го оставя това леко да отлежи в главата ми, инертността е част от сегашните ми навици – обаче ако ме видите да си купувам нов сет куфари, ще знаете защо е.

А вие как се променяте?