Пиковият момент на деня ми е розовата значка с надпис “Внимание, нимфоманка” на румънски, специален подарък от Букурещ, и чичкото, който звъни в офиса на всеки 60 секунди, за да получи каквото иска. Попада ту на мен, ту на някой друг колега и научава имената ни. При един от последните разговори вече се смея на глас в слушалката, а той констатира, че ми е забавно и спира да се обажда.

И докато един от близките ми хора буквално си проспива живота и така ме съсипва, други не спят, а се се женят за джуджета – 2 дни преди Коледа (а Коледа, знаеш, е супер специален празник), мила дружка ще каже “Да” на възлюбления си, който макар и нисък, я обича много (надявам се). Или пък ще има сватба, защото такъв е естествения ход на събитията. Мамка му, мисля си докато обработвам информацията, влизаме във възрастта, в която приятелките ни се омъжват, а ние оставаме стари моми. Естествен ход на събитията, нали не си забравил.

Този път няма да съм кума или шаферка и леко се разочаровам, но то е само заради егото. Въпреки това си мисля за малката черна рокля, която ще нося, за Светла, която прави невероятни покани за сватби на ръка и за подаръка. Знаеш, не мога да подаря сервиз, микровълнова или маса за гладене – просто не съм такава. Докато се чудя какво да е, попадам на ето тази статия и макар да ми се ще да й придам по-голямо значение, не успявам, защото ми хрумва Идеята – ще им подаря домейни и имейл адреси за бъдещите им деца полу-джуджета. Ще регистрирам имейли и за собствените си деца – не искам възможностите Gmail-ски да се изчерпят, докато им дойде времето на моите прекрасни отрочета. Бързай и ти, че по-готините адреси вече са заети.

И така, някой да има хубав домейн за продан?