В девет вечерта изключих компютъра си и приключих работния ден. Отправих се към Попа, където ме чакаха Роко и Тими.

Малко по-късно пред всяка от нас имаше чаша и разговорите потекоха. След като минахме през обичайните теми – работа, мъже и учене – Роко предложи да поговорим за Япония и природните бедствия, заляли през последните дни острова и всичките му жители – любители-фотографи.

Аз и Тими бяхме на твърдото мнение, че на такива природни стихии няма как да се противодейства, а не могат и да бъдат предвидени.

– Мога да приютя в празната стая у дома някое японско семейство – предложих аз в дух на съпричастност – Те и без това са свикнали да живеят на тясно.
–      Това е чудесна идея! – възкликна Роко. – И без това много им се струпа на главите, при това причинено от човешка ръка.

Тими и аз се спогледахме, после изискахме с поглед обяснение от страна на Роко. Обяснението не закъсня: според нея земетресението, причинило цунамито, било предизвикано от взривяването на някоя подводница. Доказателство за това бил фактът, че за изместване на оста на земята (такова, каквото се получи след земетресението), трябвало трус със сила поне 12 по Рихтер, а това било само девятка, пак по Рихтер.

Обяснихме на Роко някои основни правила на физиката и както земетресението леко измести един от по-малките японски острови, мнението Роково също леко се измести до “земетресението е предизвикано от взривяването на подводница или нещо друго“.

Докато спорехме какво би могло да е това “нещо друго”, Тими сравни тектонските плочи със софийското метро. И макар аналогията й да беше много логична, отведе мисълта ми в съвсем друга посока: софийското метро всъщност се строи от японци! Това не може да е случайно!

И понеже лавината от въпроси вече беше започната и нямаше как да я спрем, се зачудихме:

Има ли веригата Метро пръст в бедствията в Япония и печели ли от това?

В крайна сметка скоро метрото ще стига и до Метро – това също няма как да е случайно.

И така продължихме да разплитаме конспирации, докато Тими не затананика “Yellow Submarine” – още едно съвпадение? Мисля, че не.

След това на път за вкъщи видяхме на витрината на един магазин ето тази чанта и много, ама много дълго се смяхме.