Домашният любимец Шаро се научи да изскача сам от клетката. Миналият уикенд му беше даден шанс да демонстрира това, защото забравих клетката отворена и отпраших към Пловдив. Малко по-късно Шаро е заловен от служителя на реда Борислав, който прибира гадината в клетката и след щателен damage evaluation ми се обажда по телефона и заедно псуваме малката гадина в продължение на няколко минути. После затваряме, защото неговият телефон е на Глобул, а моят – на М-тел и телефонната ни любов е скъпа, а Шаро хапе Борислав по ръката и така се класира за домашен арест до второ нареждане (никакви разходки и своеволия поне до другия уикенд).

 

Гореспоменатото пътуване до Пловдив се осъществи посредством автобусите на Юнион Ивкони. Пренебрегнах традиционните Хеброс Бус и Витоша Експрес по 2 основни причини: спират на автогара, която ми е неудобна, и цената на билета е с 30% по-висока. Юнион Ивкони освен по-ниска цена, ми предложиха интернет в автобуса и пуснаха “Аватар”. Конкретният автобус обаче беше за Бургас, а аз слязох по-рано и не успях да догледам филма, така че отново нямаме новина.

 

Започнах новата си работа като content manager в Igrach.com. Работата е много и RSS feed-а ми пак се задръсти, а фермата във Фейсбук е толкова запусната, че ще ми спрат субсидиите по САПАРД, но съм супер щастлива: имам чудна околна среда в лицето на двамата си шефове, уча нови неща и сутрин обличам дрехи, гримирам се и излизам! Ако последното ви озадачава, нека ви напомня, че прекарах последните 3 месеца по пижама пред компютъра. Беше хубаво, но стига толкова. Отивайте сега на Igrach да се регистрирате и да четете!

 

Днес се прибрах от работа със сухи крака. Доста е кофти да живееш на място, където нищо и никакъв сняг води до колапс на движението и до блата от киша в целия град – просто не е човешко сухите крака да са повод за радост.

Вместо това предпочитам държави, в които големите проблеми са решени и се мисли за малките детайли. Като например този паркинг в Германия, където си има секция за жени – с по-широки места, подредени по диагонал, за могат дори пълните гьонове като мен да паркират:

И като заговорихме за крака, моите трябва доста да се радват: от необятния и полу-празен пловдивски мол им купих ей-тия прекрасни обувки:

Мола пък нарекох полу-празен не защото няма хора, а защото видях поне два такива магазина:

Имаха си продавачки, просто в целите магазини се продаваха само по един-два артикула, при това в ограничени количества. Криза е…