– Защо чак сега се прибираш? – попита ме осъдително Роко – Умрях от скука без теб!

– Сори, Роко, ходих на една изложба. – оправдах се набързо аз и си събух обувките без да ставам от дивана. Стискаха ми.

– Е каква беше тая изложба?

– Благотворителна, на инстаграм снимки. Купих си три.

– А снима ли с инстаграма?

В тоя момент се плеснах по челото. Може ли човек да иде на инстаграм изложба и да се прибере без нито един уникален, неповторим и безумен инстаграм? Порицах се наум и си казах, че повече няма да правя така.

По-късно с Роко отново обсъдихме ситуацията, съгласихме се, че инстаграм е визуална логорея, и си поръчахме понички по телефона.