Роко е от тези неприятни индивиди, които изливат целия си живот във фейсбук. Къде е била, с кого е била, какво е яла, какъв цвят са облаците навън, какво се е случило в офиса… Десетки постове, статуси и снимки всеки ден, до степен, в която целият ми фийд се състои предимно от Роко.
И изведнъж – край. Нищо. Пълно мълчание. Разбира се, притесних се и се обадих, за да питам наред ли е всичко.
– Всичко е ток и жица – успокои ме Роко. – Просто никой вече не ми се обаждаше, защото всички знаеха какво става с мен.
– А сега? – поинтересувах се аз.
– Сега всички ми се обаждат. Вярно, повечето мислят, че нещо апокалиптично се е случило с мен, но поне се обаждат.
Въздъхнах тежко и си обещах по-често да се обаждам на приятелите си ей така, без причина. После си изтрих фейсбук акаунта.
да бе, изтри ли го? нямам как да проверя щото нали и аз го изтрих, ама…
Не бе, не ми стиска, ама ми се ще.