Независимо от това колко необходими и дори неминуеми биха могли да бъдат дадени стоки или услуги за нашето всекидневие – те задължително са носители на смисъл.*

Дълго време вярвах, че харченето на пари и пазаруването сами по себе си са по-скоро вътрешна нужда, която прави хората щастливи. И сега понякога се прибирам вкъщи с чифт нови обувки, обувам ги и се чувствам точно така – щастлива.
Това, за което не се бях замисляла, обаче, е че щастието идва не от изхарчената сума или от новите обувки пряко, а от статуса, който точно тези обувки биха ни придали, ерго от одобрението на останалите.

Именно в тази посока ме насочи книгата на Кристиан Банков „Консумативното общество”. Книгата започва с интересен анализ на етимологията на консумирането такова, каквото го познаваме днес и преходът му от задоволяване на естествени нужди към демонстрация на статус и положение; прави лирично отклонение към идентичността и нейната връзка с потребляването; запознава ни със семиотиката и политическото измерение на консумизма. Това, с което за мен като рекламист книгата е най-ценна, обаче, е фокусът върху консумативното общество в България. Както самият Банков казва, социологията на консумативното общество у нас предстои да бъде написана, но книгата поставя едно добро начало в това отношение.

Не бих искала да се спирам на съдържанието в детайли, за да не разваля удоволствието на тези, които тепърва ще четат книгата, но ще споделя няколко мои впечатления за нея като труд.

Стилът на книгата е много научен. Преди да се захванете с „Консумативното общество” се подгответе за бавно и внимателно четене, защото не се чете на един дъх. Това е един чудесен труд и много бих се радвала да го получа в по-четивен стил, с по-малко ненужни чуждици и изречения, в които мисълта ми се губи много преди края. И за капак на това, на няколко места в книгата се натъквах на smileys – което пък съвсем не се вписва в цялостния тон. Разбирам, че технологиите променят езика ни, но като че ли все още не съм готова да виждам усмихнати човечета в научни трудове или в книги.

Самата книга се разпадна в ръцете ми още в началото, а хартията е неприятна на пипане. Знам, че по-доброто качество на самата книга вероятно драстично би вдигнало цената й, но това да внимавам страниците да не изпаднат от подвързията и да не се разбъркат ме разсейва и ме отклонява от съдържанието.

Имам забележка и към коректорите. Не си водих бележки, за да посоча как точно не са си свършили работата, но всеки, който успешно (и грамотно) е завършил началното училище, би се подразнил.

В крайна сметка препоръчвам книгата на всички, които искат да разберат защо консумираме така, както консумираме, да си зададат въпроса има ли алтернатива (има ли, наистина?) и да вникнат в това що за хора са чрез това, което потребляват. Лично за мен книгата повдигна много въпроси, на повечето от които тепърва ще търся отговори.

*Консумативното общество, К. Банков, стр. 77

** Тази рецензия достига до вас благодарение на инициативата “Имаш ли блог?” на издателство “ЛИК”.  Ако вие също искате да напишете рецензия за тази или друга книга на издателството, прочетете тук.