Днес Камелия, преподавателката ми по немски от университета, сподели във Фейсбук снимки от новия интериорен дизайн на едно училище в Търговище. “Голяма работа!”, бихте казали, но трябва да видите снимките – сериозно. Класните стаи изглеждат жестоко и напомнят на всичко друго, но не и на училище – при това нашенско.

Сигурно се чудите защо така много се вълнувам от тоя факт, и ще ви разкажа. Ако не ви вълнува това – споко, скоро пак ще поствам за козметика и парцалки.

По личното ми мнение състоянието на съвременното българско образование е упадъчно. Липсват знания, мотивация, интерес, аналитично мислене… Представям си ходенето на училище като една каторга, еднакво неприятна за всички участници в нея. Образователните планове са морално остарели и направо тъпи, на никого не му е интересно да участва в образователния процес (който сега май нито е образователен, нито е процес). И всичко това се случва в помещения, които са грозни, разнебитени и депресиращи.

“Всичко друго цъфнало и вързало, тя за обстановка говори!”, вероятно ще си помислите вие – и до голяма степен ще сте прави. Но! Има едно голямо НО – и то е, че според мен дизайнът влияе на хората и има пълния потенциал да ги облагородява. Преди да продължа – ето няколко снимки от новите класни стаи, в които ще влязат децата от II СОУ “Професор Никола Маринов” в Търговище:

Добрата среда е изключително силен мотиватор, казвам го най-вече от лични опит и наблюдения. Самата аз съм минала през частна гимназия, и през държавна такава; след това – през държавен университет и през частен такъв. Те изглеждат по различен начин. Карат те да се държиш по различен начин. Стимулират различни процеси в умовете на хората.

Държавната ми гимназия беше трагикомична. Ходех там колкото да не ме изключат и учех въпреки (голяма част от) учителите, учебните материали и вида мислене, който се възпитаваше там. Наоколо беше грозно и никога не съм успявала да усетя някаква грижа към мен като ученичка.

В частната, ЧПГЧО Челопеч, нещата бяха по-различни. Обстановката не беше феноменална, но всичко беше някак… спретнато. Никой не е драскал по чиновете, никой не е рушил, умишлено или случайно, училищната собственост (противоположно на ситуацията в държавното училище). Часовете бяха структурирани така, че учениците да взимат участие без право на избор – но сме го правили в повечето случаи с желание. Учителите бяха добре платени и им се държеше отговорност от мениджмънт и настоятелство, обичаха работата си, ангажираха. Създваха екипен дух и ни стимулираха да мислим критично и да питаме “Защо?”. Окуражаваха ни да развиваме силните си черти и да наблягаме на неща, които наистина са ни интересни, и така не излизахме по калъп – а обкръжаващата среда спомагаше за това.

Същите разлики видях и между частния и държавен университет. В частния университет не съм виждала признаци на вандализъм – дори в тоалетните, тези така популярни галерии на всякаква креативност. Когато знаеш, че ти си платил за тази обстановка, и някой наистина се грижи да я запази приятна, не посягаш да си напишеш името на банката – толкова е просто. И ходиш на лекции с удоволствие, дори когато преподавателят се държи все едно идва от СУ или УНСС.

Отплеснах се обаче. Нека ви обясня защо според мен дизайнът е важен за учениците и студентите:

• Естетиката се възпитава. Тук е напълно валиден принципът, при който количественото натрупване води до качествено изменение.
• Визуалната стимулация помага да се развие въображението, а е то е според мен изключително важно за развитието на един млад човек.
• Добрата и красива обстановка прави служителите по-ефективни и мотивирани – тук говоря за преподавателите, да.
• Красивият дизайн кара учениците и студентите да се чувстват обгрижвани, и това поражда у тях реципрочност, засилва чувството им на ангажираност и гордост, че учат именно в това заведение, и ги кара да се стараят повече.
• Училище или университет, в които са създадени ангажираност и гордост пък стават по-атрактивни за потенциалните ученици и студенти, и така образователната организация може да избира най-умните и будни млади хора, които да приеме – като така става своебразен think lab и произвежда по-добре развити таланти.

Това са на прима виста големите плюсове на добрия интериорен дизайн в българскоро образование – има още много, но не искам да ви отегчавам; вярвам, че ще ги откриете и сами.

На II СОУ “Професор Никола Маринов” в Търговище свалям шапка, и се моля все повече училища у нас да намерят финансиране за такава грандиозна промяна. Сигурна съм, че с тази не-толкова-голяма първа стъпка, останалите процеси (промяна на учебните планове, привличане на по-качествени учители и прочее) ще последват естествено. И кой знае – след десетина години например може би наистина ще имаме качествено образование.

Всички снимки на новите класни стаи и интериор можете да видите тук: Училище на бъдещето