В един безкрайно студен следобед с Роко висяхме в Старбъкс на Гурко, пиехме кафе и наблюдавахме минувачите, които си счупваха краката от бързане да стигнат някое топло и приятно място. По улицата мина момче, което според Роко приличаше на наш съученик (според мен – ни най-малко, но тя настоя, че той 100% ще изглежда именно така предвид изминалите години).

– И като заговорихме за това, помниш ли как веднъж Сияна нарече Валери педерас в час по английски и после му удари шамар?

Естествено, че помнех – Сияна и Валери прекараха всичките си гимназиални години в това да се карат един с друг – а конкретният случай беше останал в главата ми, защото така и не разбрах защо хем го обиди, хем след това го зашлеви.

– Помня. Защо?

– Явно Сияна е белязала Валерката доживотно; станал е полицай.

– Абе той още тогава си беше комплексар, дай да не обвиняваме момичето.

И двете едновременно се обърнахме обратно към прозореца и вдигнахме рамене. В тоя момент по тротоара мина не друг, а самата Сияна, погледна ни и като ни позна, се ухили до уши и помаха.