Снощи благодарение на любимите ми Пламен и Юнуз (по азбучен ред), открих две чудесни места за убиване на време и срещи с приятели.

Първото място е кафенето в сградата на Съюза на Архитектите – казва се Timeless и ме впечатли с 3 неща – интериор, музика и обслужване. Интериорът е тежък и задимен, стилът бих определила като ар деко. Предполага тежки питиета и пури, но не е задължаващ, а напротив. Страшно приятен. Музиката снощи беше Марли – добрият стар Боб нахлу в обстановката и се почувства свойски, без да пречи и да се натрапва.  Някак ми пасна на настроението и ми налучка правилната струна така да се каже. Обслужването определям като лошо. Мина около половин час докато сервитьорката, иначе симпатична девойка, забеляза, че на масата има жаден новодошъл, а след това обърка поръчката. Няма да обобщавам де, може да е имала кофти ден.

Ако искаш да знаеш какво мисли Юнуз по въпроса, кликни тук.

Второто място, в което ме посветиха снощи, е Butchers на Шейново (ревюта има тук и тук). Предложиха ми най-вкусната крем-супа от грах, която съм яла напоследък; при това пред очите ми и специално за мен я приготви къдрав испаноговорящ младеж.  На такова място се чувстваш все едно си на гости на приятели и дупката в стената, разнебитените мебели и неангажиращата обстановка са меко казано чаровни. През деня, разказва Пламен, правели разкошни сандвичи (ние отидохме късно и хлебчетата бяха свършили).  Препоръчвам го силно и ти споделям апокрифната информация, че точно до Butchers за хапване вече има и  Butchers за пийване, с други думи – бар. Отвън изглежда все едно е заведение в ремонт, но не е – такава е концепцията.