Докато гледахме от плажа как полицейската лодка преследва джета на трафикантите, подложих на съмнение твърдата си вяра в равновесието в природата и възтържествуващата справедливост.

Трафикантите изхвърлиха каквото имаха в океана, но на брега ги чакаше наземната полиция. Чуваха се сирени и изстрели. Щом джетът изхвърча на брега, полицейската лодка се върна да търси изхвърлените наркотици.

Справедливостта винаги бива налагана, помислих си, само че не от институционализираните власти. Съдебните системи на света са преебани  и преебават всеки, който има нещастието да се сблъска с тях. Истината е, че двамата с Кремен просто видяхме полицейска лодка, която гони джет. После наблюдавахме и слушахме звуците около себе си и оттам историята с трафикантите. Макар в конкретния случай е по-вероятно да сме прави, в много други истории главният герой бива смачкан от предразсъдъци и грешно интерпретиране на информация.

Което не значи, че справедливостта не се налага. Просто често се случва така, че докато раздават присъди, слагат етикети и определят кое е добро или лошо, хората тотално омазват положението; след това на вселенските енергии им трябва (понякога много) време, за да сложат всичко на мястото му.

И още нещо по темата: Милена Фучеджиева отново е възмутена, че Максим Стависки се размина с условна присъда. Аз също съм възмутена, но някак не се тревожа толкова – просто знам, че някой ден, някой още по-голям тъпанар ще засече Максим на шосето и след това с удоволствие ще даря пари за лечението на Стависки.

И off-topic: Коментарите под статията са убийствени – хора пишат под синоними (псевдоними?), Радецки е на Шипка, а вината се приема само с мезе. Ако това е средностатистическия българин, Бог да ни е на помощ.