В една обикновена вечер с Роко прескачахме по каналите в търсене на реклами. Без да искаме, бяхме попаднали в праймтайма на праховете за пране. Течни и на прах, скъпи и евтини, български и вносни – прахове за пране! И всички до един безкромпромисни към петната.

– Това е глупаво! – отсече Роко. – Все едно преди да пъхнеш дрехите в пералнята, да водиш спор с петната: “Твой ред е да направиш компромис, миналата седмица аз се омазах с горчица и майонеза, сега ти ще се махнеш, а в сряда ще се окапя със супа от грах”. И после – прахът за пране като катализатор на компромиса.

– Не бъди толкова буквална, Роко. – предложих друг компромис аз.

– Както е тръгнало, ще го убием тоя език, ей – до последната дума!

После хапнахме пуканки и обсъдихме стратегии за убиване на живи езици. За пръв път латинският щеше да ни бъде наистина полезен.