Търсим пак журналист. Предния път се възмущавах много от процеса, и сега май не ме чака нищо по-добро.
Този път обявата ни е по-суха – имаме по-малко време и не ни се занимава със забавни, но неподходящи кандидатури, затова решихме да подходим малко по-HRски. Ама не познахме. Преди да продължа нататък обаче, ето я и самата обява:
Пуснахме обявата в петък вечерта и в събота по обед вече имахме 9 кандидати. Нека да ги разгледаме подробно:
1. Кандидат номер 1 е придружил кандидатурата си с писмо, както и очакваме. Писмото е добре написано, умерено, дава точна информация. Автобиографията е стандартна, портфолиото е малко тежко за работа и твърде голямо – имам чувството, че ни е изпратил всичко, което някога е писал, а бих предпочела само няколко подбрани примерни статии. Въпреки това – читава кандидатура. Този е за интервю.
2. Кандидат номер 2 е изпратил само автобиография като прикачен файл, нищо друго. Не знае как се пише имейл ли? Автобиографията е форматирана (на теория това не трябва да носи бонус точки, но на практика… Ох.). Английският уж е отличен, но текстът на автобиографията крещи друго. Дали вярва, че наистина говори силен английски, или просто се надява да мине между капките? Няма да разберем.
3. Кандидат номер 3 е прикачил към празния си имейл CV и снимка. Какво да я правя тази снимка (в някакъв бар с още един човек, между другото) – не знам. Автобиографията е немарливо направена, образователният и професионален път на кандидата – пълна каша, не можеш да хванеш кое кога (и защо!) се е случвало. Английски уж говори, но с тази първоначална презентация не ми се ще да разбирам наистина на какво ниво.
4. Кандидат номер 4 се представя с чисто и прегледно CV, в което има точно това, което ни интересува – без допълнителен пълнеж и глупости. Има опит като журналист. Имейлът с кандидатурата е все така празен, но нищо – заради добре направената автобиография ще му простя. Втори кандидат за интервю.
5. Кандидат номер 5 ме кара да изпадна в тихо отчаяние. Като започнем с безумния му имейл адрес (няма да го посоча, разбира се, но си мисли за нещо в стил sladka_mi6ka_512@neshto.bg), минем през абсолютната липса на релевантен опит или загатване на някакви умения, посредствения английски (не е успял да напише правилно специалността си в университета, както името на университета). В полето „Други“ е написал, че е човешко да се греши, но важното е да си признаваме – което е така, ако грешим умерено, а не на всеки ред в автобиографията си. Този и той е с твърдо „Не“.
6. Кандидат номер 6 не знае какво точно иска да работи, но му е важно заплатата да е 1000 лв. Английски на начално ниво, както сам е посочил. С тази мотивация направо не знам как не си е намерил работа за 1000 лв досега!
7. Кандидат номер 7 е изпратил автобиография и снимка, придружени с cover letter. По личната ми преценка последното е трябвало да си го спести, защото е написал такива неща, които го правят да изглежда откровено глупав.
8. Кандидат номер 8 също не говори английски, но пък имал умения за импровизация и креативност. Дали не очаква да го вземем на работа и после да наемем и преводач, който да прехвърля импровизирано-креативните му текстове на английски?
9. Кандидат номер 9 е от категориятa „Трябва ми работа и ще кандидатствам по всички обяви. Без изключение“. Английски не говори, но пък автобиографията се състои от дълъг текст написан само с главни букви и цифри на шльокавица. Макар и труден за четене, текстът предлага огромно количество информация за кандидата – и за всичките му психически отклонения. Тези винаги се изкушавам да извикам на интервю, но ме е страх, защото подозирам, че при отказ ще нахълтат в офиса с оръжие.
Ей с такива неща ми се налага да се боря, драги ми смехурко. Разказвам ти не за друго, а за да проявиш съчувствие към мен и да ми препоръчаш адекватни кандидати, които да пуснат CV ето тук:
Мерси!
Лошо, Седларов, много лошо. Няма такова жУвотно журналист. Бях ти го писал веднъж. Ако има някакъв клонинг на такова жУвотно, то представлява специалист по нищо.
Все пак ще се самопредложа. CV няма да прилагам, само ще кажа, че съм преподавал на Бен Бернанке идиш (за начинаещи, че беше зле), как да кара хеликоптер и как да брои нули.
Те такъв креденшъл имам, но имам и конфиденшъл потеншъл (за да има рима).
С идиша имаме проблем определено в нашия екип, Хана много зле, милата.
Cv-тата ги събирам докрая на седмицата, засилвай едно на vanina.iv@gmail.com 😉
С радост бих дал CV, но ще ме ревнуват (Зу най-вече), щото щипя колежки, имам маниерите на Уди Алън и съм почти толкова красив. Подсещам се за този виц:
Молодой и не слишком зажиточный джигит, надумав жениться, пошел к соседу просить барашка – чтоб было чем принять гостей. Сосед же на просьбу ответил так: “Барана я тебе не дам, но дам совет – пойди-ка, попроси лучше у моего кунака”. Кунак, понятное дело, делиться тоже не захотел, повторив знакомую формулу: “Барашка не дам, но дам совет”… Вспылил тут наш джигит: “Да не нужны мне ваши советы, я же барана прошу!” – “Вах, генацвале, – последовал ему ответ, – живем-то ведь мы в Стране Советов, а не в стране баранов”…
Та ще дам и аз съвет – който успее да ти дефинира разлика между currency и money, става за задачата. И понеже никой във фирмата дори няма да знае, ще споделя – currency е legal tender, законно платежно средство за плащане на данъци, сметки и стоки, но без никакво покритие. Money е нещо, което има implicit value или по-точно is a store of value, което го праща директно в категорията precious metals. Не случайно на няколко романски езика, думата за пари е сребро (следва дефиницията от по-горе).
Поздрави,
Вицът е жесток! Ама и аз малко като джигита – не ми трябват съвети, журналист ми трябва, ахахахаха.
Иначе страхотен казус за разликата между пари и валута, ама други неща ще тествам аз на интервютата – търся си някой, който може(и иска) да мисли, подвиждните уикипедии никаква работа не ми вършат 😉
Пък иначе, Уди Алъне, каквото жената каже – това правиш; и без възражения, че иначе – лошо. 😀
Ванина, някак случайно попаднах на тази публикация и – с най-добри чувства, но както се казва: “Каквото повикало – такова се обадило”. За да привлечеш точните хора е нужно не да оригиналничиш в обявата, а да я адресираш именно към тези точните хора. Има редица неща в обявата ти (от типа на странни уж оригинални фрази от типа на “general awesomeness” и др.), които на един сериозно търсещ работа човек не му звучат никак атрактивно, да ти кажа. Изясни си концепцията – дали искаш да намериш наистина човек или да покажеш колко хипер, мега, ултра оригинална и невероятна е фирмата ви и вие, разбира се, богоизбраните да работите в нея 🙂 След като си изясниш концепцията и напишеш читава обява – ще се появят и кандидатите. Успех!
Здравей, С, за съжаление оставам с впечатлението, че не се разбираме. Ние твърдо вярваме, че „забавен“ не е синоним на „несериозен“, както изглежда приемаш нещата, а и от опит знаем, че забавните хора често работят много, добре и съвестно. Предвид това според мен няма нужда от повече обяснения – но ако все пак се налага, остави коментар и ще дообясня.
И още нещо: ние наистина сме готина фирма и държим да го покажем, защото търсим наистина готин човек. Тези “сериозните”, на които обявата не звучи атрактивно, не ги търсим.