Често в живота на Роко й се случва да се влюби – и всеки път се кълне, че това е то голямата любов, друга няма да има, той е Той и така… Аз пък вече 7 години съм влюбена във все същия мъж.

– Някой ден ще трябва да му кажеш – хлипа Роко, докато гледаме някакъв сълзлив любовен филм.

– Глупости – отсичам аз. – И без това няма нищо за казване.

– Да бе, няма… – казва Роко и вече тотално е избухнала в рев и сълзи.

Тръгвам към кухнята за бисквити, шоколад и кърпички и по пътя тържествено си обещавам никога вече да не давам на Роко да гледа такива филми. Тежките трагични любови явно не са за всеки.

Връщам се само след няколко минути, а Роко вече се е поуспокоила и съвсем сериозно заявява, че е влюбена в главния актьор от филма. И макар такива неща да се случват на Роко редовно, на нас – обикновените хора – те се случват само в началото на ноември, мисля си, докато дъвча бисквита пред телевизора и доглеждам филма. Роко се свива на кълбо на дивана и заспива.