Главата ми цял ден тежи. Вместо да си сложа високи обувки и червило, и да се юрна в социални занимания като шопинг и срещи с приятели, цял ден се мотах из къщи по пижама; дълъг ден, спор няма.

Утре също не съм на работа, но е по-скоро случайно, отколкото заради националния празник. Тържествено си обещавам цял ден да правя смислени неща. Ако искаш да се видим, да обменим мартенички, клюки и ценни мисли за материалния свят и консуматорското общество, обади се и ще измислим нещо.

Иначе днес се сетих за една сутрин отпреди няколко седмици. Напоследък използвам градски транспорт изключително рядко (и не защото съм сноб, а просто защото не ми е удобно). В онази почти пролетна сутрин обаче се озовах в едно автобус 204, за да установя, че превозните средства на градски транспорт са всъщност инкубатор за откачалки. Качваш се в автобуса и вече имаш право да се държиш както си искаш; в което не би имало нищо лошо, ако тези откачалки не навлизаха в личното ти пространство.

Ако обаче си късметлия и успееш да резервираш за себе си толкова място, че да не усещаш нечий дъх във врата си, можеш да си пуснеш музика и да се отдадеш на наблюдения и рефлексии. Точно такива моменти са подходящи да откриеш парче като това и да ти стане готино. Можеш и да си припяваш или да танцуваш – нали ти казах, имаш картбланш да се държиш като откачалка.

Толкова засега от мен; желая ти хубава вечер и весел празник утре!