Чета за премеждията, с които читател на Капитал се е сблъскал, за да освободи 22 DVD-та от Щатите на митницата, и си мисля “Ебати глупака, честно”. После се зачитам в коментарите и гледам, че и други хора виждат предимството на пиратството пред това да се занимаваш с шибаната българска администрация – тая държава буквално ни направи престъпници.
И в други държави администрацията е скапана, знам го от собствен опит. Само у нас обаче е установена практика гражданските ни права да бъдат погазвани с арогантност, на която само държавен служител е способен. Повече калашници ни трябват, това ще реши много от българските проблеми. Или ще се избием взаимно, но и това е решение.
Иначе днес посветих деня на семинар за креативността като начин на живот в НБУ. Второкурсниците от модул Реклама на програма Визуални изкуства представяха рекламите, които са заснели като курсов проект, а това, за съжаление, беше мъчително преживяване.
Децата нямат идеи. Нямат и знания. Имат единствено самочувствие и някакви технически познания за боравене с компютър. Във всяка една презентация открихме правописни, пунктуационни и граматически грешки – при това по много. Беше тъжно и едновременно чудесно, заради допълнителното подсилване на вярата в собствената ми креативност.
Най-лошото обаче е, че тези бъдещи рекламисти не носят на критика. На връщане от семинара зад мен в маршрутката седеше една от презентаторките и въодушевено обясняваше на някого по телефона как само са ги критикували, но за глупости, нарочили ги били, иначе те се справили страхотно.
За справка: този конкретен екип представяше тъмна бира от много висок клас. Целевата им аудитория беше “мъже от 30 до 70 години, които обичат лукса и класата и не пестят средства, за да ги постигнат”. Рекламният им клип показваше прошляци, които играят шах в парка пред Народния и пият рекламираната бира. И нищо да не разбираш от реклама, пак ще разбереш, че това е тъпо. Ако разбираш малко повече пък, ще ти стане ясно, че само пълен лаик би дефинирал целевата си аудитория именно по този начин. Децата обаче смятат, че критикуващите не са прави. Не са виновни – арогантността им не им позволява да видят по-далеч.
Та именно в тези млади хора виждам бъдещето на България. Виждам как арогантността и правенето на неща просто защото можем да правим неща вземат превес над всичко останало. Виждам как грамотността се превръща в архаизъм и спира да съществува.
От друга страна, виждам еднопосочен самолетен билет – с моето име на него – така че не се притеснявам особено за собственото си бъдеще.
И все пак, имаше 2 добри презентации с голям потенциал. Авторите на единият проект обещаха да ми го изпратят, за да го покажа тук, така че stay tuned. Веднага щом го получа, ще го видите.
С част от написаното съм напъло съгласен. Не смятам да одостоявам глупостите с отговор.
Ще кажа само едон: Ако ти уважаема си повдигаш самочуствието и вярваш в крейтива си, сравнявайки се с хора, които все още учат и на много от тях това са им първите проекти . . . да прави си и то много. България има много по-светло бъдеще от колкото в момента. Настояще изградено от дребна хорица, които сремително се опитват не да помогнат и дадът насока, а да се подиграват тупайки се в гърдите колко са велики
Радвам се, че си съгласен с някои от нещата. Бих се радвала и на несъгласието ти с това, което смяташ за “глупости”, стига да се беше обосновал. Всеки може да плюе в празното пространство, обаче ако си поставиш мишена, някак може и да се получи конструктивен диалог.
Креативността, за щастие, не се измерва или влияе от броя реализирани проекти. Това не е практически опит, който се трупа, сори. Сравнявах това, което моят и останалите екипи реализираха във втори курс – ние имахме същата теоретична подготовка, но някак успяхме да се справим и да си понесем критиката геройски. Насоките си дадох на когото трябва, а подигравките няма как да пропусна, защото някой трябва да спука балоните на тия бъдещи “специалисти” и да ги свали на земята.
Иначе се радвам, че си избрал именно моя блог, за да се изложиш. Наистина не познавам човек, който е в състояние да направи толкова много печатни, правописни и пунктуационни грешки само е един параграф – затова и подозирам, че си бил в залата по време на семинара (а най-вероятно си представил и “проект”). Браво!
Да, бях в залата и не, не съм представял проект.
Колко геройски сте си понесли критиката, остави аз да преценя. Съдейки по отговора ти, едва ли си човек, който носи на градивна критика или някаква критика. Най-малкото за това се съди по твоята. Хората, които сами се хвалят и изтъкват не струват много. Вярно, че и скромноста не е прекрасен добродетел, но и обратното не спада към тях ( в нашия бизнес ).
Относно блогът и излагането.
Излагане е цялата статия. Това, че плюеш по грешките на някой друг, за да се успокоиш колко велика си ти . . . не те прави по-различна от тях, колкото и да ти се иска. Да, лесно е да плюеш върху готово нещо. Не видях нищо създадено от теб, което да те прави по-добра. Да, хареса ми дизайнерското изпълнение на портфолиото ти, но без нищо впечатляващо в него.
Избрах блогът ти, не защото ми е кеф да се излагам, а защото ми стана изключително смешно, че някои е присъствал на събитието с единствената цел да оплюе хората. Ако целта беше градивна критика щеше да споменеш и това, че проектите които според теб са добри попадения ( не мисля че точно ти и твоят екип можете да определите добрите попадения ), имат и своите големи пропуски и грешки. Също така, оплютите имаха своите прекрасни попадения. Да, за 4Q съм напълно съгласен с теб и даже бих добавил още много, но това е отделна тема.
Критики много. Опити за остроумни забележки също. Но не се видя един съвет към тези екипи. Една насока. Едно нещо, което да говори за това, че не си поредната на пазара, която се хихика с екипа си обсъждайки: „ Малееее, а онези колко зле се бяха справили. А за следващите да не говорим. „
P.S. Много е лесно да те провокира човек. Не ми е ясно, точно как държиш на критика. Един чисто проятелски съвет, не бъди толкова озлобена. Очевидно мислиш, че се мислиш за много добра – покажи го.
Наистина не ми се иска да водим безсмислени спорове, но държа да вметна, че намирам тона на коментарите ти за неподходящ. Ако в тях наистина виждах модела “това не го правиш както трябва, направи го еди-как си”, бих преглътнала тона, но така звучат хем самоцелно, хем обидно. Направи нещо по въпроса.
Ще ми се обаче да ти дам малко хляб за размисъл, ето няколко примерни теми, които извличам от писанията ти:
– Що е то запетаята и има ли тя почва у нас?
– Морални възражения на това да се коментира непоказването на собствената работа анонимно – без да се показва собствена работа.
– Как да преценим ситуация, участниците в която не познаваме, и не сме присъствали лично?
– Нещо не е написано в блог. Значи ли това, че то в никакъв случай не е казано лице в лице или по друг комуникационен път?
– Как да разберем мотивите на някого да присъства на дадено събитие по свръхестествен път?
– Правото на критика: трябва ли да бъде общодостъпно?
– Какво е провокация? Да се третира ли всяка реплика като признак на провокация и защо?
– И последно: “Очевидно мислиш, че се мислиш за много добра – покажи го.”. Еми очевидно е, да. Чакай, какво точно е очевидно?