Събота сутрин е и Роко се обажда да мрънка, че трябва да ходи на работа, а много мрази да отработва каквото и да е.

– Айде стига си се оплаквала, като почива 4 дни поред, не мрънка, нали!

– Да, ама мислех, че са подарък.

– Е от кого да са ти подарък?!

– Ми от правителството – щото нали трябва да ни зарибят, че са готини.

Цъкам с език и въртя очи. Някой ден ще разбера логиката на Роко и животът ми ще стане по-добър. Междувременно Роко пък ме е осведомила, че шефът й го няма, ерго тя няма никакво намерение да работи.

– Съботата е ден за почивка така или иначе. – констатира Роко.

Аз пък открай време си работя в събота и хич не ми прави впечатление.

– Ау, тука едни се оженили и си обединили блоговете, чакай – пращам ти линка. Не е ли романтично, макар и по един слабоумен начин?

– От такива тъпотии понякога направо ми се повръща, Роко, знаеш.

После се зачитам в текста им за Барселона и разбирам, че горките младоженци действително са слабоумни.

– Роко бе, знаеш ли, че май само на български има дума “полуидиот”.

– Ами да – на нормалните езици или си идиот, или не си. Никаква толерантност към средното положение.- отговаря Роко с пълна уста.

Разбирам, че е нападнала вендинг машината в офиса им и е време да затворя.