Няколко дни по-рано вулкан с непроизносимо име беше изригнал в Исландия, облаците му се бяха понесли над Европа и хиляди самолети излязоха в принудителен отпуск. Това събитие от световно значение завари Роко в Лондон. На втория ден от безобразния хаос, дисплеят на телефона ми изписа нейното име.
– Всичко наред ли е? – поинтересувах се аз.
– Абе то е наред, ама…
– Ама какво?
– Ами… Цяла Европа е блокирана, никой не може да се прибере вкъщи. Милиони хора не могат да се приберат вкъщи, свършили са си работата и сега нямат планове.
– Че това не е толкова лошо. Трябва да се радват на ваканцията си.
– Да, ама сега хората имат време да мислят. А когато толкова много хора наведнъж имат време да мислят, не може да се случи нищо добро. Ще се объркат световните енергии.
Права беше Роко. Още преди вулканът да реши ще изригва ли пак или не, световните енергии се объркаха. Това разстрои Вселената, която от своя страна метна един метеорит право във входа на вулкана и го запуши за вечни времена. После всички се качиха по самолетите и животът продължи по старому.
От всяко зло може да се извлече добро. По повод на вулканичния облак и невъзможността за летене сърбите разрешиха преминаване на българи през тяхна територия с лична карта и така спестиха много време на хората, които иначе трябваше да обикалят през Румъния, за да стигнат до, например, Германия. Както е казал народът – за едни брадва, за други сватба. Кажи на Роко да се метне на един автобус и да се възползва от възможността да пропътува Европа бавно и славно – може пък това да и донесе някакви приятни изненади, знае ли човек…