Нали знаеш как всеки път обещавам да ти разкажа как е минало някое пътуване и после никога не го правя? И този път ще е така.

Умишлено чаках да мине известно време и мислите в главата ми да се подредят от самосебе си, за да мога да ти разкажа гладко и увлекателно колко тъпа дестинация е Испания за мен. Понеже това така и не се случи, няма и да ти разказвам.

В офиса се случват много странни и притеснителни неща. В един ден освободиха 120 човека и представиха 63000 промени за тези, които остават; това само потвърждава отдавнашните ми съмнения, че фирмата, за която работя, има най-скапания мениджмънт.

Нана си идва. За малко, но поне си идва. Пиков момент на деня ми и вече зачерквам дните на календара. Когато сме заедно, се избиваме за какви ли не глупости. Когато се разделим, не можем една без друга. Go figure.

Гугъл Хром е супер, само дето някакви не е напълно съвместим с Фейсбук – голяма част от линковете не работят. Друг минус е, че не ти дава опцията сам да избереш директория за инсталиране, така че не успявам да го подкарам в офиса.

Работих по един фрийланс проект тип “от днес за вчера”. Справих се с крайните срокове (само аз си знам с цената на какво), а другата страна не си направи труда да потвърди получаването и четимостта на файловете. Като имам предвид, че между “Искаш ли да работиш фрийланс за нас?” и “Ето го брифът от клиента” минаха 4 месеца, не би трябвало да се очудвам. Несериозна работа.

И последно за днес: ужасно ми се ще да вървя по улици, по които вместо боклуци и дупки има и такова весело изкуство. Костенурките-капаци са ми любими.