Списък на неосъществените ми детски и не-толкова-детски мечти по отношение на професиите:
- Стюардеса
- Балерина
- Концертиращ пианист
- Архитект
- Писател
- Фотограф
Прогрес в осъществяването:
Стюардеса: никакъв. Мога много хубаво да показвам къде са аварийните изходи в самолета и как се слагат кислородните маски, но не ми достигат сантиметри във височина, и може би не говоря достатъчно езици.
Балерина: също никакъв. Приключих с класическия балет на крехка възраст, а към днешна дата не съм готова да се отдам на зверските тренировки и лишения, които са задължителни, за да си солист в “Лебедово езеро”.
Пианистка: имам вече пиано. Уча се бавно и мъчително.
Архитект: никакъв шанс да стане. Не мога да рисувам и да смятам. Имам само нужният размах, но той, видиш ли, не стигал. А и 5 години в архитектурно училище? Стара съм вече за тия неща.
Писател: станах. В известен смисъл, де. На служебната ми карта пише writer, нищо, че има “marketing” преди това. В крайна сметка си изкарвам хляба с думи и това ме прави адски щастлива.
Фотограф: придобита е нужната техника, но там нещата са сложни. Не стига да имаш фотоапарат, да знаеш как да го използваш и да владееш фотошоп. Трябва око и емоция. Тия неща се тренират, разбира се, но процесът е бавен и понякога се обезкуражавам. Ще се получат нещата някой ден, и тогава ще зарежа всичко, за да пътувам по света и да снимам. Най-добре в комбинацията стюардеса-фотограф.
А вие какви искахте да станете като пораснете?