Ако си имал път към София тези дни или просто си живееш тук (за което получаваш точки за сървайвъл скилс), няма начин да не си забелязал, че Цариградско бива усилено ремонтирано. От Орлов до румънското целия трафик е пренасочен само в едното платно и стават ебаси задръстванията, но не за това ми е думата. Гореспоменатата компания всеки ден променя мястото на спирките и от време на време подава грешна информация на сайта си.
Може би си мислиш, че това е ебавка с клиентите им, но не си прав – това е лятната игра на СКГТ: Познай къде ще е спирката днес и спечели безплатен скандал с контрольор. Контролите пък са на хайки и навсякъде, по-зли и надъхани от всякога. В зависимост от степента на провинението си печелиш още награди – глоба от 7 лева или грандиозен скандал + сваляне от превозното средство.
Не може да им се отрече, определено имат маркетингов подход. Сигурна съм, че това лято ще спечелят много и верни фенове, а рейтингът им ще полети в небесата.
И ако още не си се включил в играта, напиши обичайния си маршрут на гърба на перфорирано билетче и го прати по пощата на адрес бул. Княгиня Мария Луиза № 84. От СКГТ сигурно ще ти изпратят весел контрольор.
Между другото, защо се казва “От Орлов до румънското”?
Румънското е едва ли не на един километър от Цариградското.
По-рано щяхме да кажем “до Ропотамо”. Сега Ропотамо вече го няма, затова може би е по-правилно “от Орлов мост до Яворов”.
Направи ми впечатление, защото и на други места биваше обозначавано по този малко странен според мене начин.
Не, че нещо, разбира се.
Е не знам защо така се казва, сигурно ако начертаеш мислена линия, която да започва от румънското и да е перпендикулярна на Цариградско, във втората пресечна точка на мислената линия и булеварда ремонтът приключва. Това е пъкленият план на кмета да накара мързеливите столични деца най-накрая да започнат да учат по геометрия и география, вместо да си пропиляват лятото в игри и закачки :))))))))
А малко по-сериозно, както и да го наречеш, проблемът с трафика си остава еднакво голям.
Трафикът е ясен, а причините за него са сложни социално-икономически, национал-психологически и политически.
Обаче мене ми стана интересно едно друго нещо: като се е започнал ремонтът, не трябваше ли да бъде направен на целия булевард до края му, а не само на една малка част?
Достатъчно в окаяно състояние е, за да има крещяща нужда от цялостен ремонт.
Сега излиза, че догодина ще имаме отново същия (а даже и по-тежък) проблем с ремонта на следващия участък, и така всяка година, да не би да забравим, колко лесно могат да ни направят на маймуни.
Според мене, сега тамън както привикнахме, все щяхме да преглътнем още седмица-две ремонт, но пък да бъде направен като хората.
Ми се струва на мене. Което, разбира се, нищо не значи.
Ама ти полудя ли, как още седмица-две!!! И това е повече от достатъчно и скъса нервите на много хора, а и останалата част на Цариградско като че ли не е толкова разбита.
Ех, не постигнахме значи съгласие…
Все пак, ако тръгнеш да си ремонтираш къщата, но поради непоносимост към ремонтите и всичко, което ги съпътства, си ремонтираш само антрето и коридора, дали човек ще си вика “ей, че гот, че тоя ремонт свърши”, влизайки от лъскавия коридор в поожуления хол? 🙂
Това, разбира се, не е никак важното, а важното, и което исках да кажа, но досега не го казах, а само “опипвах почвата”, за да проверя дали да го кажа изобщо, е следното:
Аз съм стар фан на блога, от миналата година и по-надалече още.
Редовно го следях и бях напълно шокиран и разбит, когато беше затворен миналия септември.
Тогава някои хора не обичаха откритите коментари, а аз пък не обичам да пиша по имейли на напълно непознати хора (вероятно ми напомня на онова, което у нас се нарича с краткия и ясен израз “непоискано търговско съобщение” наместо сложната, дълга и тромава английска дума спам).
И така и не можах да изкажа възмущението си от такъв блог-егоизъм.
Често се сещах с носталгия за него, на фона на потресающото общо ниво на родната блогосфера (заради което и съм нещо като омразната й “черна овца”).
Напълно не знаех, че е подновен допреди няколко дни, откак Гугъл възобнови възможността за “търсене” според критериите в “профила”, и когато от скука и любопитство натиснах на – дали на София, дали на България беше вече не помня, и скоро попаднах на този блог.
Много се изненадах и определено се зарадвах, че е възкръснал, а и добро впечатление направи елеминирането на принудителния контакт чрез “любовни писма”.
Ето как стигнах и до първия си коментар – колкото да се обадя, че съм твърд фан.
Така че – не са “трима общо читателите” на блога, както беше казала по едно време преди година, примерно. Направо сме си четирима :).
Поздрави и пожелания за успех.
Надявам се няма да ми придиряш, ако отвреме навреме се обадя като “една черна станция” :). Но пък не е и гарантирано, аз избягвам да нахлувам като, нали.
А, да: това, което ми харесва, е начинът на възприемане и отразяване на нещата.
И, разбира се, най-важното – леката “заядливост”, която, струва ми се, толкова липсва на останалите блогове, защото е проява на чувство за хумор, невзимане насериозно, дистанция между нещата и възгледите за тях, и съзнанието за тяхната условност.
Ми – това беше. И извинения за дължината.
Е не е така, щото ремонта на апартамента ти си го планираш сам и избираш най-удобния момент за него. Освен това, не блокираш движението на странични хора и не им създаваш неприятности (освен на най-близките съседи и то само ако си много настоятелен с бормашината).
А иначе благодаря за милите думи. По предварителни данни и аз, и коментарите ще се задържим тук засега 😉