В седем и половина сутринта телефонът ми иззвъня и извърши трепанация на черепа ми, или поне така ми се стори. Бях си легнала в 5.

– Оф, нещо не мога да спя – разнесе се от другата страна веселия глас на Роко.

– @#$%№&*#$%#@*!!! – отговорих аз.

– Ти днес какво ще правиш?

– Ами… неделя е… имам да пиша спецификации и други текстове, да чета блогове, да пиша в моя блог, да си създам собствен шрифт, да направя с него постери и да пека бисквити.

– Ау, толкова много неща за един ден само? Ще успееш ли? – притесни се Роко.

– Естествено, че ще успея. Нали съм влюбена…

От другата страна на линията се чу само “Редбул дава крилааааа!” и гласът на Роко, някак отдалече:

– Ей сега се обличам и идвам, то се очертавало супер интересен ден!

Ето такива неща се случват в седем и половина сутринта в неделя.