Докато говоря с Юнуз, който е нейде из Лондон и псуваме ужасния първи сняг, се чувствам извън пространството и времето. Заради сбъркания ми режим ще да е, но може би не само.
Разменям смс-и, мейли и всякакви други съобщения до безобразни точки на света, а онзи, който работи през 2 преки, не намира време да вдигне телефона.
Освен всичко – много холандски дизайн, много холандска носталгия и няколко снимки от София, за да спазя дадено обещание; не знам дали забеляза, но тази година есента в нашия град трая само ден; миналата година имахме дълга и слънчева есен.
Да… а аз цяла година се чудя къде се затри миналогодишната зима. Ами май днес си я намерих. Слайдовете (този и миналият) и снимките в тях са велики! Обра ми точките до една. Но май си малко сърдита на София? 🙂
Не бе, не съм й сърдитa – това си е моят град все пак и го обичам; обаче е криво, че нямаше истинска есен – тогава най-много ми прилича на един друг град, където си оставих сърцето и все страдам за него…
И благодаря за милите думи за снимките 🙂