Тези дни много четене ми се събра, четох специализирана литература, сайтове, блогове, книги, списания, изморих се.
Да имаш блог, за да слагаш само линкове, е тъпо. Да пишеш за себе си също и все пак го предпочитам пред другото.
Заминавам след малко за Гърция, ще ме няма само няколко дни и не ми е превъзбудено както друг път. Когато изсъхне лакът по ноктите ще бъда напълно готова за тръгване.
Чуждите мисли не ми прилягат, чуждите блогове ме дразнят, собственият ми блог ме дразни, а тялото, в което се помещавам, не е точно мое и не точно каквото го искам. Това тяло не може без сън, а аз не мога да спя и нямам време да спя, моля ви – нека някой ми предостави по-добро обиталище!
Тръгвам.
Леле, леле. Все напред и нагоре. Светът е малък и лесен, колко му е.
т’ва е щото имаш “момичешки” блог (не се перчи сега, ще ти обясня на “живо”, още повече, че ще си вече на друг акъл като се върнеш)
бтв, ти пишеш за един блог само с линкове 😉
🙂
@ Юнуз: Tо хубаво напред и нагоре, но понякога искаш да отидеш до морето, а морето в Атина е надолу, след стръмното. Ние все пак не отидохме.
@ Пламен: Nе се перча! Пък! Това с линковете не е точно блог, още по-малко мой, и с нищо не променя факта, че кожата ме сърби от вътрешната страна; време й е за смяна.
@ Katz: (-:
Се. Пък!
И е блог, поне така пише – “блог”
“време й е за смяна”… хм, змия?
Хаха, да – усссссойница 😉