Чудесен текст за споровете. По български. Прочетох го и ме хвана яд, че не съм го написала аз. Може да поспориш, че нямаше да го напиша толкова добре, обаче аз съм едни гърди напред и ще ти приложа когнитивна ебън и други похвати, които не можеш и да си представиш. Сериозно. Адски съм добра.

Извадени извън контекста на спора и истината, следните фази пък трябва да влязат във всеки наръчник за оцеляване в България:
– тих шок
– всепоглъщащо чувство за тотално безсилие
– крещене наум
– моментен отказ от живота
– желание за упражняване на насилие
– мозъчен рестарт

Минавам през цикъла всеки ден, по няколко пъти. Предизвиква го съседката от долния етаж. Глупавите хора на всяка крачка. Сметката за парното (фирма „Бруната” са скапани лъжци и мошеници). Здравната каса. Работното ми време.

Пък в същото време Лоран, който всеки втори уикенд се прибира у дома в Париж и после отново идва в София, ме кара да си спомня скапаното чувство от това да си чужденец и всичко да те дразни. Тц. Не е толкова зле, наистина, всъщност нямам нищо против да съм чужденец и всичко да ме дразни.
На чужденците им е лесно да запалят джапанките нанякъде, много по-лесно им е, отколкото на местните. Местните им завиждат, докато не станат и те чужденци – но то толкова ти трябва, веднъж станеш ли чужденец, се пречупваш и спираш да спичаш за глупости.

– тих шок
– всепоглъщащо чувство за тотално безсилие
– крещене наум
– моментен отказ от живота
– желание за упражняване на насилие
– мозъчен рестарт

Ама за това трябва мозък.