Много обичам да пека кексчета. Много повече обичам да ги ям, де, но не за това ми е думата.

До скоро в България трудно се намираха разни “екзотични” продукти като боя за храна, формички за сладки, фондан и прочее, а аз ги ползвам за глазури и украси. Вече има няколко магазина, където (макар и скъпо) тези неща се продават, но въпреки това по навик сканирам рафтовете в супермаркета.

Днес в Кауфланд виждан едни захарни топчета на половин цена от тези, които купувам по принцип. “Ехаа!”, викам си и награбвам няколко опаковки. После без да искам изтървах едната и топчетата изчезнаха. Нагледна демонстрация:

Етикетчето е залепено така, че да се виждат само малкото захарни пръчици, които са в шишенцето, което автоматични прави производителите Dolce Prima да изглеждат като тъпаци. В интерес на истината, етикетът отразява правилния грамаж, но все пак – not cool. Опаковката е подвеждаща, а в много Европейски страни това е прието за нечестна практика и не се допуска.

Та така де, внимавай какво купуваш, за да не ти се случват такива фокуси. Аз отивам да си доям останалия домашен сладолед.