Бандата на Оушън и до ден днешен си остава един от любимите ми филми. Не защото в него са събрани на едно място маса красиви хора, а защото е умен филм и те държи в напрежение до последния момент.

И понеже не върви да гледам един и същи филм до припадък, искрено се радвам, че има и подобни сериали. С този текст, драги ми Смехурко, продължавам темата за сериалите. Днес ще ти разкажа за три такива, в които главните действащи лица са престъпници, но от добрите – Робих Худ-овци, ако щеш.

И трите сериала ми харесват, заради контраста, който внушават (лошите герои извършват добри дела), и заради това, че мошениците остават ненаказани – един вид, дори да направиш нещо лошо, ако мотивите ти са чисти, можеш и да минеш между капките. То и в истинския живот понякога е така.

Hustle

Hustle идва при нас от доброто старо Обединено Кралство и разказва историята на група мошеници, водени от мотото “You can’t con an honest man” (“Не можеш да излъжеш честен човек”). Във всеки епизод те си набелязват жертва, която а) има безобразно много пари; б) е алчна до безумие; в) има ясно изявено слабо място; и г) прецаква някой честен (последното е пожелателно).

Измамите в сериала винаги са хитри и добре планирани, а екипът винаги работи заедно и в пълен синхрон. Преди да се съберат, всички са се занимавали с измами на дребно – и не винаги успешно, но заедно вършат чудеса от храброст. Чувството за хумор е типично британско и по много.

Повечето епизоди можеш да изгледаш в YouTube канала на сериала.

Leverage

В Leverage срещаме още една група измамници, събрана от обща кауза: да помагат на неоправдани, обикновени хора в безизходица. Корумпирани политици, големи корпорации или обикновени шефове-гадняри попадат в полезрението им и си патят за алчността и арогантността си. Събрани от Нейтън Форд, Паркър, Софи, Елиът и Хардисън влизат в сериала с различни умения: Паркър е изключителен крадец със спорни морални ценности, Софи е чаровна актриса, Елиът се бие зверски, а Хардисън разбира от всякакви техно джаджи. Работата на Форд е не само да избира стратегията за всяка измама, а и да управлява този екип от характеропатии.

И докато в Hustle нямам любим персонаж, тук Паркър (изиграна от Бет Рийзграф) определено печели симпатиите ми – защото обича блестящи неща, защото често се чуди кое е добро, и кое – лошо, и защото притежава някаква детска невинност – въпреки отличните си престъпни способности.

White Collar

White Collar се върти около персонажа на Нийл Кафри, престъпник-естет. Фалшифицира произведения на изкуството, пробутва почти идеални фалшиви бонове и акции, и краде съкровища с абсолютната лекота на човек, напълно уверен в уменията си. Заловен и тикнат в затвора от ФБР агента Питър Бърк, Кафри решава да избяга само месеци преди края на присъдата си, за да гони любовта на живота си. Бърк обаче вече е специалист по Кафри и успява да го хване пак – но за да не влезе Нийл отново в затвора, прави сделка с ФБР. Условията на сделката? Кафри трябва да работи за бюрото като консултант, строго надзираван от Питър.

В постоянната борба между вътрешните си ангели и демони, Кафри все пак успява да застане на страната на добрите – дори когато престъпникът в него надделее, той все се връща при Бърк, с когото стават истински приятели.

Любимата ми роля в този сериал е тази на Мози – екстрентричният приятел на Нийл, който също като Паркър от Leverage няма морален компас, но винаги успява да е полезен.