За разлика от повечето си себеподобни, “Чудовища ООД” е много повече за деца и много по-малко за възрастни. Смешен е по оня начин, по който тригодишните се превиват от смях (и няма нищо общо с “Шрек”, “Търсенето на Немо” или “История с акули” – никакъв поп арт и никакви дискретни ебавки) и точно затова е много мил.
Като онова момче, с което ми е смешно и леко, даже когато забрави да си плати телефона и за малко ме изправя на нокти; така или иначе всички подобни глупости съм му простила предварително.
+ Онзи ден в един блог попаднах на нещо изключително забавно и филмово. Няма да го напиша, защото притежателят на въпросния блог би се почувствал изключително тъп(о) заради тънкия начин, по който са се надсмели над него на собствената му територия. С блоговете и коментарите много трябва да се внимава.