Все по-къси ги правят тия уикенди, но пък все по-пролетни – да се оплаче ли човек, да се зарадва ли… Скоро било Великден, който тази година ме свари напълно неподготвена, ама празници – какво да ги правиш. Иначе обичам козунак.

RSS хранилката ми все така прелива, дори днес през главата ми мина еретичната мисъл да отбележа всичко като прочетено, но не – аз съм пич и ще намеря време да си мина през всичките линкове. Така де, работният ден все някога свършва, ако трябва ще жертвам някоя вечер социален живот в името на каузата. Чудя се само как съм се справяла преди?

Отивам сега да си лягам, че ме чака понеделник, ей! И на теб весела седмица!