Като няма, няма, после вземе, че проима. За работа говоря.

Тия дни съм затрупана с проекти и всеки ден имам поне по едно интервю за работа (къде спахте досега, бе!). Ето някои highlights:

• Голяма компания за подбор на персонал ми предложи за sales позиция заплата от феноменалните 350 лв. нето. Любезно им обясних, че това е безобразно ниска заплата за каквото и да е, камо ли за позиция, на която намираш нови клиенти и увеличаваш продажбите, а те като че ли се обидиха. Понеже така и така вече бяха обидени, реших да им кажа също, че не ми харесва това, което правят – а именно умишлено да обезценяват труда на хората.
• Друг интересен момент от разговора беше следният: не ги интересуваха досегашните ми теоретична подготовка и професионален опит, те щели да ме обучат. То хубаво, ама откога фирмите в България решиха, че могат да изземат функциите на университетите? Това, за съжаление, се случва в твърде много компании, с които напоследък се сблъсках.
• На друго интервю ме поканиха, за да ми кажат, че в никакъв случай няма да ми предложат работата, за която кандидатствам (получило се беше някакво объркване между обявената позиция и това, което в действителност търсеха), тъй като съм overqualified и тази работа тотално ще ми смаже творческите пориви. Искаха просто да се запознаем, защото автобиографията ми ги беше впечатлила много. Някой възкликна, че това за мен си било загуба на време, но аз оценявам високо такъв подход за създаване на мрежа от контакти. Kudos!

И последно: Pimp My CV вече окончателно се оформи от идея в истинска услуга. Сайтът е почти готов, така че скоро очаквайте grand opening (с други думи, яко ще ви спамя с реклама).

С вас какво ново?