– Ииии? Как беше? – попита нетърпеливо Роко малко след като се върнах от Истанбул.
– Беше ужасно.
– Ама как ужасно, нали по телефона каза, че си влюбена?
– Казах. А после трябваше да се върна. – троснах се аз.
– А баклава донесе ли ми?
– Донесох ти – образно казано. Купих ти специално, но я изядох по пътя.

Роко се нацупи и взе да разглежда снимките. Докато ровех из чантата си, за да извадя някакви сувенири, купени набързо пред синята джамия, на дъното открих няколко фъстъка, изпаднали от локума, и нишки пишмание. И изведнъж ми стана адски гадно, че съм изяла баклавата на Роко.

– Ставай! – изкомандвах с тон, нетърпящ възражение.
– Къде бе, не съм си разгледала снимките!
– За баклава.

Следващият автобус ни заведе обратно в Истанбул.