– Така не може да продължава! – тросна се Роко, след като влетя у нас с двеста. – Ти напълно ме изостави!

– Ама Роко, знаеш, работя много…

– Искам да ми намериш нов автор. – отсече Роко и сложи голямата точка на края на разговора.

После направих по едно фрапе, седнахме на терасата и ядохме череши. Разбрахме се и че това с новите автори са пълни глупости.