Много обичам сериали. Предпочитам ги американски и забавни. От време на време гледам и български.

“Стъклен дом” беше трагичен в началото. После започна да ми става интересен. Актьорите влязоха в час. Диалозите стават. Сюжетът е почти читав и той.

“Под прикритие” и той има силни моменти, макар и само на моменти. Не се оплаквам.

“Домашен арест” не е смешен. Не е умен. Опитали са се да пооткраднат и копират това-онова и не им се е получило.

Но думата ми е за “Седем часа разлика”. Първият сезон го изгледах почти с удоволствие, но към края започна да става тъп. Някакви безумни семейни взаимоотношения, тинейджъри с неограничен достъп до пари си отскачат до Ню Йорк когато и както намерят за добре (визовите режими явно не важат за българските сериали), парцалки лекуват тежки травми, всички българи в Щатите явно говорят руски, за да се разбират с мафията и прочее. За актьорската игра пък въобще не ми се и говори.

И после започна втория сезон. Там нещата станаха направо обидни. Сценаристите явно смятат зрителя за дебил – иначе не знам защо се опитват да ни пробутват такива случки и “човешки” реакции. Нищо вече не е логично, изглежда все всяка сцена е писана от различен човек със собствено психическо отклонение. Личи си, че и актьорите са объркани (не че ако не бяха, щяха да играят адекватно) – ама режисьорът спи ли?

Сори, ама не мога да гледам такива неща. Ще взема да видя турските сериали как са.

Българските телевизии, ако обичат, да си вземат седемте часа разлика и да си ги държат под прикритието на домашния арест в стъкления дом, пък аз ще видя има ли нови епизоди на “Добрата съпруга”.