Всичко започна съвсем невинно, с поръчката на комплект нови мебели. По план мебелите трябваше да бъдат доставени и сглобени наведнъж, в уговорен ден и срещу дебело заплащане.

После денят беше променен. После още веднъж. При последната промяна се оказа, че мебелите ще бъдат донесени в един ден, а сглобени – в друг, а именно – понеделник.

В осем сутринта в неделя някой заби пръст в звънеца и не го махна, докато не се измъкнах от леглото, рошава и крива. „Идваме за мебелите“ беше фразата, с която двама младежи влетяха у дома. Възразих, че мебелите са си наши и няма да им ги дадем, но те така или иначе не ги искали, което беше добре. Щели да сглобяват – ами сглобявайте, младежи! Така и така сте дошли, какво като не е понеделник.

В тоя момент, все още спяща, въобще не можех да предвидя предстоящите събития. Направих си кафе и седнах кротичко в хола да чета някакви неща. От съседната стая се чуваше някакво леко почукване – нищо страшно, просто един от нормалните звуци на сградата. И след това на вратата отново се звънна.

Вече не чаках никого и малко се стъписах, когато отворих на съседката (по пижама) и мъжа й (по гащи). Възмутени – тресяли сме цялата сграда. Обясних, че е станало недоразумение, извиних се и обещах да приключим възможно най-бързо. Тръгнаха си, но само за малко – съседката се върна и настоя да се обади в магазина и да им се кара. На това ние реагирахме с „Ай, сиктир!“ и си продължихме деня леко ядосани.

Признавам си, газирах се много. И на мен не ми е яко да ме изкарат от леглото в осем сутринта в неделя. Обаче не ми е яко и да слушам как съседите ми режат с флекс, правят ремонти, свирят на пиано, тупат килими, вдигат скандали, след които правят още секс, гледат битиви и прочее. Седем години го слушам всичкото това. Имало е и екстри – пеене, танцуване на народни танци в апартамента над мен, тракане с тънки токчета в седем сутринта и какво ли не. Аз пък за всичките тия години съм била лош съсед веднъж, когато един купон излезе извън контрол и вдигахме джангър до четири сутринта. Това е. И затова смятам, че ми се полага да ми сглобят мебелите без излишна драма.

Така така де, оплаках ти се. Отивам сега да си продължа неделята – ама тихичко. Мебелите са сглобени.