Не съм се вясвала тука тия дни, ама ще ми простиш, във ваканция съм… Кацнахме миналата седмица в Малага, сестра ми и гаджето й ни чакаха на летището с лимузина тип фиатче, натоварихме се във фиатчето и газ към Гибралтар. Скалата я видяхме още по пътя, обаче не бяха пуснали лампите в наша чест и не ни я светнаха отдалече, затова написахме на местния парламент гневно писмо и завършихме с думите „Няма да ви стъпим повече!“.

Смесихме се малко с местното население, опитахме се да осиновим една маймуна, но не ни разрешиха, последва второ гневно писмо до парламента и в знак на протест отидохме в Гранада да гледаме великденски процесии (ще ви кача малко снимки, ама не точно сега, че трябва цензура да се наложи). След три дена се върнахме, ама не е като да се спряхме – ходихме в Тарифа, в Медина Сидония, в Кастеяр и в Ронда, купихме си сладкиши от едни монахини в манастир, походихме по магазини и пак отидохме до Малага да стоварим майка ми на летището. Тя седяла до един циганин в самолета, ама като изключим това не се оплака много, тъй че всичко ще да е било наред. Сега сме пак в Гибралтар.

Въобще навъртяхме толкова километри с фиатчето, че можехме да стигнем примерно до Париж и малко наобратно – и всичкото пътуване съпроводено с непрекъснато и непрестанно ядене – тъъъкмо станем от единия ресторант, и сме седнали в друг. В тая част на света знаят как да хранят.

Утре ако е хубаво времето ще се кача на лодка, която да ме закара навътре в залива да гледам делфини и китове, ама духа вятър и вали, та може да не тръгне лодката (тукашните много страдат от нещо, което наричат The Mañana syndrome, демек всичко е mañana, mañana ). В петък пък взимаме ферибота за Танжер, където гаджето на сестра ми планира да ме продаде за не по-малко от 38 камили, 6 килима и малко злато. После – пак Малага и циганския полет за София, стига толкова, че от офиса вече ме издирват, пък на мен ми е мъчно за тях.

Още от пътуването: Гибралтар