Понякога си мисля, че контролирам съдбата, или поне получавам информация по-рано от необходимото. Ето например снощи сънувах мебели. Не помня какво точно съм сънувала с тия мебели, но се събудих с мисълта за мебели в главата и знаех, че това съм сънувала. После вечерта ми се счупи леглото и сега временно се крепи на купчина списания, за да не спя на дивана. Прилагам доказателства, за да не кажеш, че си измислям:

Това тук пък е временното решение, но ще се ходи явно до IKEA, няма как:

Вчера пък с Александра си говорихме за звездни карти и четохме хороскопа ми, или по-скоро личностния ми портрет, както е нарисуван от звездите. Аз съм по принцип прагматичен човек, звездите не ми го говорят (и това пишеше в хороскопа), но наскоро някакво любопитство се събуди у мен за това как Вселената ме е ситуирала в себе си и как ми е наредила планетите. Интересно четиво, наистина. Не че му вярвам, но червеят на съмнението се промъква в главата ми и кълве.

Сигурно не разбираш за какво говоря, и вероятно така трябва да е – в крайна сметка в момента в главата ми колосална каша. Опитвам се да навържа безброй случки, събития, неща, които някой е казал, хороскопи, предсказванки, допускания, факти и прочее така, че да открия нишката, да хвана някакъв смисъл и всичко да изглежда ок. Дали леглото ми се счупи, защото си мислех цял ден за мебели и така провокирах вселенските енергии да направят нещо, или е щяло да се счупи така и така, а аз просто съм го видяла предварително? Нямам представа. Не е само леглото обаче – наистина ми се ще да имаше начин да те вкарам в главата си и да видиш какво става там, но ето на, това е един от случаите, в които думите не ми стигат и не умея да работя с тях достатъчно добре.

Не се притеснявай за мен, иначе. Няма да спя на дивана.