По-рано днес Стефан ми обясняваше как стар DVD player + чук + тиксо = макро леща за телефон. Това е впечатляващо, inderdaad, но мойта мисъл потече в съвсем друга посока.

Преди няколко години, седем да речем, живеех в Холандия и си изкарвах хляба и вафлите с карамел като гледах две момичета, тогава на две и половина и на пет. Разкошни деца, и до днес не минава ден без да се сетя поне веднъж за тях и да се зачудя колко ли са пораснали, какво става с тях, щастливи ли са… Ох, пак се отплеснах.

Та децата си имаха универсални неща. Мокрите кърпички, например, бяха универсалното средство за почистване и чистеха всякакви петна. Универсалното средство за поправяне пък беше тиксото. Един ден малката, Есме, ме попита какво става с компютъра ми. „Счупен е“, отговорих й аз, и малко по-късно тя довлече след себе си лаптопа, който беше облепила в тиксо.

„Ето, Ванин, аз го поправих!“, каза Есме, пък аз се разревах от умиление и смях.

След толкова много време без тия две деца в живота ми, добре че е тиксото, дето ми държи сърдечния мускул да не се разпадне.