Ако ме търсиш по морето през юни/юли/август, зарежи тая история. През тия месеци аз съм в София, работя си кротко в полу-празния офис и завиждам на отпускарите съвсеееем мъничко, колкото да не е без хич. После през септември отивам на море.

Ето и сега, рапортувам от гръцко. В Олимпиада сме, което е (както каза Мартин) като произволно село край Шабла, но с повече узо и калмари. А, да – и с много хубави плажове. Разкошни направо. Морето е тюркоазено, пясъкът е едър, но бял, и има достатъчно заливчета, където си практически като на частен плаж.

Ей така и ние. Занасяме се в ранни зори към единайсет на „частния“ плаж и после цял ден там. Някои от нас плуват, други се плацикат (защото не могат да плуват, срам!), а вечер ядем риба, скариди и калмарчета в градината на Никос и Зафира, нашите домакини. Сладък живот е това, да знаеш. До края на следващата седмица сме тук, после обратно в София, където поне няколко седмици ще псуваме нямането на вила в Гърция. До скоро!